Как да конфигурираме статичен IP адрес на Ubuntu 22.04

Конфигурирането на статичен IP адрес на Ubuntu сървър е важна стъпка, особено ако искате да осигурите стабилна и постоянна връзка към сървъра.

Какво e статичен IP адрес

Статичният IP адрес е специфичен интернет протокол (IP) адрес, който не се променя и остава постоянен в рамките на една мрежа. Това значи, че когато устройството е конфигурирано със статичен IP адрес, той остава непроменен дори след рестартиране на мрежата или устройството.

Конфигуриране на статичен IP адрес на Ubuntu сървър

Първо проверете текущата мрежова връзка с командата “ip a” или “ifconfig“. Запишете си интерфейса (например “eth0” или “ens33“) и текущия IP адрес.

Редактирайте конфигурационния файл за мрежата с командата: “sudo vi /etc/netplan/име-на-файла.yaml“. Ако нямате създаден такъв файл (примерно 01-network-configuration.yaml) , създайте нов със следната структура:

network:
  version: 2
  renderer: networkd
  ethernets:
    интерфейс:
      dhcp4: no
      addresses: [статичен_IP/мрежова_маска]
      gateway4: шлюз
      nameservers:
        addresses: [DNS_сървър_1, DNS_сървър_2]

Сега ще обясня, всички редове в този конфигурационен файл:

network: – Това е основният ключ за настройки на мрежата. Всички мрежови конфигурации ще бъдат дефинирани в рамките на този ключ.

version: 2 – Това указва версията на формата за конфигуриране на мрежата (networkd). Тук се използва версия 2.

renderer: networkd – Този ред определя използваният рендер за мрежовата конфигурация. networkd е системният демон, който управлява мрежовите интерфейси на Ubuntu.

ethernets: – Това е подраздел, който съдържа информация за Ethernet (или мрежовите) интерфейси на сървъра.

интерфейс: – Заменете това с името на конкретния мрежов интерфейс (например, eth0 или ens33), който искате да конфигурирате.

dhcp4: no – Този ред указва дали съответният интерфейс използва DHCP (автоматично задаване на IP адреси) за конфигуриране на мрежовите настройки. Тук е поставено “no”, което означава, че ще се използва статичен IP адрес.

addresses: – Тук трябва да въведете желаният статичен IP адрес и мрежова маска за съответния интерфейс. Например, “192.168.1.10/24”.

gateway4: – Тук посочвате IP адреса на мрежовия шлюз, който свързва локалната мрежа с интернет. Това е обикновено IP адресът на рутер или мрежова маска.

nameservers: – Това е ключ за задаване на DNS сървъри.

addresses: – Тук посочвате IP адресите на предпочитаните DNS сървъри, които ще се използват за разрешаване на имена на хостове във вашата мрежа. Заменете “DNSсървър1″ и “DNSсървър_2″ с реалните IP адреси на вашите предпочитани DNS сървъри.

Пример:

   network:
     version: 2
     ethernets:
       eth0: 
         dhcp4: no
         addresses: [192.168.0.100/24]
         gateway4: 192.168.0.1
         nameservers:
           addresses: [8.8.8.8, 8.8.4.4]

Запишете промените и затворете редактора с натискане на :wq

Изпълнете следната команда, за да приложите новата конфигурация на мрежата:

sudo netplan apply

Рестартирайте мрежовия интерфейс, за да активирате новия статичен IP адрес:

sudo systemctl restart networking

Проверете дали новият IP адрес е активен с командата “ip a” , “ifconfig” или “ip addr show“.

Сега вашето Ubuntu сървър е конфигуриран със статичен IP адрес. Това ще ви осигури постоянна и предсказуема връзка към вашия сървър, което е особено важно при работа със сървъри и услуги в мрежата.

Благодарим ви за прочитането на статията! Ако намерихте информацията за полезна, можете да дарите посредством бутоните по-долу: